Parole, parole… Този любим (на по-зрялото поколение) италиански шлагер илюстрира много добре в какво се превърна ПР-ът през последните десетилетия. Думи, думи и още думи… Добрият ПР специалист трябва да може да говори добре, да пише добре, да знае как, какво, кога и на кого да каже…. Това е вярно, но само до известна степен. Или по-точно, това вече не е достатъчно за ПР-а сега и тук. В 21 век.

Днес, ПР-ът е умението да слушаш другите. Да чуваш и да разбираш какво ти предлагат. Защото във всяка казана дума или емоция в процеса на общуване е скрито поне едно предложение. То може да е под формата на въпрос, търсене, тъга, гняв, недоразумение, оферта… Списъкът е безкраен. И само от нас зависи да превърнем всяко предложение в креативно и раждащо нови хоризонти общуване. Да извлечем ползата, да я подарим на себе си и на другите, и заедно да продължим да творим нови възможности. Това е ПР 21.0.

Добрият ПР специалист е импровизатор и изключителен слушател. Той слуша, за да може да работи с другите и заедно да се превърнат в съзидатели на нещо по-добро и винаги позитивно. Той слуша, за да може да твори.

Все още има хора, които смятат, че ПР-ът може да бъде и черен, и бариерен, и стопиращ, и какъв ли не. Сигурно може, и сигурно винаги ще има такива хора. Но това отдавна е ретро. А не винтидж. И определено не е ПР от поколение 21.0, в който многото думи вече не са достатъчни.